И лудостта на гнезденето
36 седмица. Жега, подути глезени и желание да удуша всеки казал ми добро утро. Поредния ден в бременния ми живот. Май е време да започна да се подготвям за раждането, гледам било желателно поне багажа за болницата скоро да си оправя и да изпера дрехите за бебето. Ама за кой път да ги пера тези дрехи? Та аз започнах да ги подреждам по цвят още в началото на 7ми месец. Хайде вече да излиза това бебе, а?
Напоследък ме е обхванала някаква треска. Аз като цяло съм си трескава жена, която не понася нито едно косъмче или троха да са останали върху повърхностите у дома и получавам нервни тикове при вида на отпечатъци от мазни пръсти по дръжката на хладилника или шкафовете. Не знам колко от вас биха ме разбрали, но обичам да ми е подредено, чисто и минималистично. Мразя да съм затрупана с вещи и не обичам вещи, които не са си на мястото. Като цяло съм доста труден за угаждане човек. Та затова последните седмици чак сама не мога да се понсасям. Накарах мъжа ми да свали и изпере завесите, после да ги закачи отново. Мия прозорците вече на 2 седмици, а дивана го пера за втори път това лято. Гардеробите се пренареждат ежеседмично и все нещо не е наред, нещо ми липсва и трябва да свърша още нещо, но не помня какво беше то. Обхванало ме е досадното гнездене, осъзнавам го и въпреки това е по-силно от мен и не мога да не му се отдам. Спомням си чувството от първата си бременност. В края на 9 месец се бях качила на една стълбичка и цял ден бърсах с клечки за уши напоени в дезинфектант всяка една щора в двустайната ни квартира. Отне ми 6 часа, 3 опаковки клечки за уши, 1/2 бутилка дезинфектант и около 12 хиляди качвания и слизания от стълбичката. Когато мъжът ми се прибра и разбра какво съм правила цял ден, бях наказана. Никакво чистене повече, никакво качване по стълби и изобщо никакви опасни акробатични занимания докато бебето не излезе. Истината е, че сега осъзнавам каква глупост съм сътворила тогава. Но като се върна назад във времето, нямаше сила която да ме спре. Бях решила, че само така ще се почистят идеално мръсните щори и само чрез физически упражнения ще накарам бебето да излезе по-бързо. Така и стана, някъде след седмица родих.
Сега обаче имам доста време до термин. И въпреки това явно този път желанието всичко за бебето да е готово и изрядно вече е налице. С първата бременност не бях чувала термина гнездене и мислех, че нещо съм се чалнала от хормоните. В действителност гнезденето си е съвсем истинско и научно доказано явление. Подобно на животинския инстинкт за създаване на убежище, гнездо или защитена среда преди появата на малките, бременните жени изпитват непреодолимо желание да организират, почистват, ремонтират и подреждат, най-често в третия триместър на бременността, като инстинкта им се засилва с покачването на естрадиола в организма и приближаването на термина. Старите жени казват, че това е знак за скорощно раждане. Аз мисля, че това е много удобно измислен от природата начин наистина да подредим и подготвим домовете си за малките хора. А и действа много освобождаващо изхвърлянето на неужни вещи и организацията на бебешките принадлежности. Така от една страна запълваме времето с полезни и приятни занимания, които поне мен ме отвличат от постоянното желание да ям нещо.
Като очакваща второ дете, смея да твърдя, че този път гнезденето ми е свързано по-скоро с организация на пространството, освобождаване на място за бебето, планиране на режими и гимнаистики за съчетаване на гледането на двете деца. Възнамерявам да използвам доста голяма част от вече наличните ми от първото дете неща като количка, помпа за кърма, стерилизатор, дрешки и се наложи да закупя доста малко като количество вещи. От една страна това е заради наличието на запазени и малко използвани неща, от друга, вече съм наясно с това, кое е излишно и кое реално ще ми е необходимо за отглеждането на бебчето в първите месеци. Това обаче не ми пречи да правя списъци, да проверявам по 100 пъти дали всичко е налично и не пропускам нещо и да се притеснявам за това доколко подготвен е домът ми като оргнаизация на пространството за новото попълнение. Подготвила съм и списък със задачи за мъжа си, който ще трябва отново да измие прозорците като вляза да раждам, да измие колата и да организира почерпката за евентуалното изписване на детето (ако обстановката с COVID19 позволи).
Искам само да успокоя мъжете на бременни в период на гнездене, както и самите жени, че това трескаво търкане на фугите в банята няма да продължи след появата на бебето. Тогава ще сте толкова погълнати от грижите за малкия човек, че няма да ви остава време да забележите тези неща. Още една причина да се подготвите предварително, природата си знае работата.
