Благодаря ти, че те има
Започвам с уговорката, че този текст е много личен и емоционален за мен самата. Пиша го, защото имам нужда да излея тези думи и чувства. Пиша го, за да може детето ми един ден да го прочете и да разбере какво ми е коствало всичко. На последно място, пиша го, защото съм сигурна, че някой ще се припознае, ще го изплаче и ще му олекне.
Държа те в обятията си и ми се струваш толкова малка. Крехка. Слушам дишането ти на малки пресекулки и вдишвам аромата зад ушите ти, пропил в русите ти къдрици. Телцето ти е така леко, крачетата миниатюрни, а пръстчетата ти са най-прекрасните уреди за мъчение на света. Ти си моето бебе. Моето малко момиченце. Кога порасна толкова бързо? Не успях да спра времето, извинявай. То неумолимо тече през пръстите ми и пред очите ми ти растеш, променяш се. И не поглеждаш за миг назад, не се спираш за секунда, препускаш напред и се откъсваш от ръката ми все по-често, все по-уверено, все по-напористо. Ти си моето бебе, но не за още дълго…
Иска ми се да запазя тези моменти някак по-сигурно от снимки, някак по-трайно от аромати и спомени, но не мога. Държа те и искам просто още малко да сме само аз и ти. Мама и Ема завинаги. Още само миг да си най-малката на света и да съм само твоя майка, а ти единственото ми дете. Егоистично ли е? Сигурно е и малко нечестно. Но дали пък е честно към теб скоро да не съм изцяло на твое разположение? Дали ще помниш изобщо дните ни и времето преди да се появи сестричката ти? Аз със сигурност ще ти разказвам, малка моя.
Сякаш беше вчера когато ти беше две шепички любов. Гледаше ме с големите си очи и познаваше само мен на света. Аз ти бях нужна, но много много повече ти беше нужна на мен. Всеки ден се откривахме една друга и всеки ден се учехме на живот и любов. Аз проходих с първите ти крачки, плаках за всяка твоя болка и се смеех винаги когато се усмихнеш. Възхищавах се на всяка малка шарена играчка, на всяко камъче, което прибираш така прилежно в джобовете си когато сме в парка. Броих всяко твое зъбче, всяка думичка, всяко постижение. И така, неусетно ти полетя.
Независимо какво ни предстои, ти трябва да знаеш, че аз винаги ще съм ти длъжница. За времето преди и след и за всяко нещо, което съм пропуснала или ще пропусна, за всяка своя грешка спрямо теб. Защото благодарение на теб, аз съм майка. Ти си първото човече нарекло ме “мамо”, първата любов, настанила се завинаги в сърцето ми. С теб аз се учих и все още се уча на майчинство. Затова, прости ми. За всеки път, в който си ме дърпала за ръката, а аз съм имала “по-важна” работа. За всеки път, когато съм изпускала нервите си и съм била несправедлива с теб. Прости ми, малка моя, за това че вече няма да сме само аз и ти. Ще имаш прекалено голяма отговорност за малките си раменца, да бъдеш по-голямата сестра, когато самата ти си все още така малка и имаш нужда от мен. Прости ми, защото аз не знам дали мога сама да си простя затова, че няма да мога да съм така отдадена на теб и може би в бъдеще ще пропускам да ти прочета книжката за лека нощ, ще бързам и няма да мога да строя кули от кубчета с теб, които да събаряме пак и пак, няма да мога да те гъделичкам до посиняване и да чувам как смеха ти ехти на вълни от любов, ще жертвам до някъде времето с теб. Прости ми, че така рязко и без да те питам ще променя света, в който живееш и който познаваш единствен до този момент.
Знам, че в момента, в който се появи малкото бебе, ти ще трябва да порастнеш повече, внезапно, за ден. Ще се променим и аз и ти. Вече няма да ми се струваш чак толкова мъничка, вече ръцете ми ще са заети с едно по-малко и нуждаещо се същество. И аз ще се гордея с теб, Малечке моя. Ще виждам как се променяш, как ми помагаш, колко много се радваш да бъдеш полезна и да ти задавам отговорности, които ти ще изпълняваш без грешка. Обещавам ти да бъда търпелива, да присъствам и винаги когато имаш нужда от мен аз да съм до теб и винаги ще съм благодарна затова, че те имам и затова, че ме научи на всичко, което знам и ще прилагам върху новата сестричка. А тя ще дойде съвсем скоро в живота ни…
Дотогава искам да запазя всеки момент. Да се възползвам от всеки един миг, прекаран с теб. Дори когато се чувствам подута и тежка и не съм така лесно подвижна, да се гоним, прегръщаме и гъделичкаме. Да танцуваме на любимата ти песен, да плета косата ти на плитки, които ти да разваляш веднага, да пеем и да гледаме така недолюбваните от мен анимации. Сега времето е спряло, някак като в окото на бурята всичко е затихнало и е толкова синьо, че аз не мога да се откъсна от теб и тези мигове. Дните се точат бавно и в същото време толкова бързо. Споменът за това време ще ме топли завинаги.
И помни – дори когато вече не си центърът на моята Вселена, ти ще си там, а любовта ми към теб винаги ще е толкова голяма, необятна и безкрайна. Аз няма да я поделя и няма да ти я взема. Просто ще намеря в себе си още една Вселена с любов, толкова голямо е сърцето на майката. Обичам те.
Мама
