Втората част от тази поредица отново е лична и емоционална, но няма как да е иначе. Пиша тези писма заради себе си, а и за да може след време да ги прочета на децата си, да ги препрочета и да се открия отново.
Здравей, може ли да отместиш крака си от там, защото дооста ми опъва и боли. Знам, че ти е тясно вече там или поне е взело доста да ти се смалява пространството за карате, жиужицу и кунг фу. Тези думички ще ти ги обясня един ден, но в общи линии означават това, което правиш ти от известно време в матката ми. Особено вечер и особено когато се подпираш на мехура ми или разтягаш пъпа и ребрата ми до безкрай. Сега да не би да се разхълца? Ох… отново трябва да пишкам.
Знаеш ли, малко бебе, аз често си те представям и се опитвам да се подготвя за твоята поява. Представям си как ще изглеждаш, но пред очите ми изниква само образа на по-голямата ти сестра. Същата ще е си казвам, просто не ми е възможно да си представя друго дете… Случва ми се обаче, признавам си да забравя за теб, прости ми. Толкова съм заета да тичам по сестра ти, толкова улисана в ежедневието, че тази бременност прелетя като стой и гледай. За миг. И се хващам да се страхувам, много повече от първия път, защото тогава имах цели девет месеца да се подготвя за неизвестното, а сега само след миг ще последва известното ми вече и то ме плаши, мъниче. Защото честно казано не знам как ще се справям с двете ви. Очаквам лудницата да е пълна.
Ти растеш и риташ, а аз дори забравих за прегледа си миналия месец… Гузно ми е. Пазарът за сестра ти започна в петия месец, а сега реших, че си имаш всичко и купих само малко дрешки. Гузно ми е и си признавам от сега пред теб, че очакването ти няма нищо общо с дългите дни на почивка и мечти за розово бебе, планове и разходки, които правех докато бях бременна за първи път. Но искам да знаеш, че колкото и да съм разсеяна сега и колкото и да забравям, че скоро ще си тук, аз те обичам и чакам и искам да се срещнем и да те държа в ръцете си, да броя пръстчетата ти и да вдишвам опияняващия аромат на вратлето ти.
Аз знам, че не съм най-добрата майка на света, но се опитвам всеки ден да бъда по-добра – за теб и за сестра ти и обещавам, че каквото и да ми коства аз няма да спирам да опитвам. И винаги ще съм до вас, дори когато греша. А грешки допускам и ще допускам, знам, много. Трябва да поделя себе си на две, някак да се клонирам и да успявам да съм еднакво отдадена и на двете ви, но уви, няма как да стане. Затова ми прости още преди да те има, малка моя. Сърцето ми тъгува, защото знам, че няма да мога да съм за теб, това което бях за сестра ти. Няма да мога да съм 100% изцяло отдадена само и единствено на теб. Ще бъда може би по-спокойна, защото вече съм минала по този път и знам какво да очаквам.
Придобитият опит ще ми помогне да реагирам по-зряло, по-осъзнато, вместо да се притеснявам за всяко нещо, както се притеснявах за сестра ти. Може би по-малко ще се вглеждам и може нещо да пропусна. Да се олисам и да забравя да отбележа месечинката ти както правех всеки месец когато дните ми бяха изцяло погълнати само от едно дете. Възможно е да пропусна да си запиша първата ти усмивка или да заснема кадри на всяка една твоя емоция, всеки ден. Вероятно няма да внимавам как те обличам постоянно и често ще прехвърлям дрехи от сестра ти. Прости ми. Но това, което мога да ти дам в замяна е любов – безусловна, безкрайна и истиснка. Ще си имаш другарче за игри и никога няма да знаеш какво е да си сама.
Мога да ти дам само толкова. Надявам се да е достатъчно. Очаквам те и знай, че те обичам от мига, в който разбрах, че те има. Не бързай, дай ми само още малко време. За да сме готови и двете за срещата си една с друга. Обичам те.
Мама.
