Един текст, който написах малко преди да се появи Мила.
Съвсем скоро ни предстои голяма промяна. И аз и той го знаем, но този път се споглеждаме с един окуражителен и съюзнически поглед, защото знаем. Знаем какво ни очаква и някак няма нужда да говорим сега за това. Спомням си дните преди да се появи Ема като на лента. Бяхме толкова наивни, луди, наперени. Мислехме си, че знаем какво ни предстои и че сме подготвени. Горките ние. Нямахме никаква представа какво ни се готви, нито пък бяхме готови. И въпреки това извървяхме успешно този път, заедно, през трудното и прекрасното. Пуснахме се по пързалката без никаква идея къде води тя. И ето ни, тук, сега, готови за новата двойна пързалка. Не можем да сме абсолютно убедени какво ни чака и този път, но въпреки това знаем, че каквото и да е то ще се справим щом се държим здраво един за друг и не пускаме. И въпреки това ми се иска да можех да му кажа някои неща преди първият път, за да му дам кураж. Искаше ми се да знаеше…
1. Аз също няма да имам представа какво, мътните го взели, се очаква да правя. Мъжете почти винаги очакват от нас жените някак по презумпция да знаем. Заложено ни е в чипа, както се казва и когато бебето ревне ние със сигурност знаем защо и какво трябва да направим. Уви, това изобщо не е така. Придавах си вид на компетентна, но истината е, че правех всичко на магия. Дано вече го знае… Аз също бях толкова безпомощна колкото него.
2. Ще имам нужда от помощ БЕЗ да моля за нея. Това ме вбесяваше. Гледах го с пълни ръце и плачещо бебе, а той, милия стоеше и наблюдаваше в очакване на инструкции. Толкова ли е трудно да ми подадеш чаша вода докато кърмя без да моля, знаеш, че винаги ожаднявам. Подай ми мокрите кърпички, виждаш, че не се справям сама. Няма какво да вечеряме и хладилника е празен, моля те, забележи го и напазарувай без да те моля. Такива неща… Сега вече ги знае и се надявам втория път комуникацията без думи да е на ниво.
3. Отначало ще съм непоносима и ще плача постоянно. Това дори и аз не го очаквах, но е факт. Първите седмици просто не спирах да плача. За всичко. Бебето е будно – рев, бебето реве – и аз рева, кърмя – рева, бебето спи повече – пак рева… Истината е, че нямах представа какво се случва в тялото ми, но хормоните ми разказаха играта и бях станала едно ужасно плачещо същество, което със сигурност го е накарало да се изплаши. Не си останах така, за негова радост, но се радвам, че този път знае какво да очаква. Ред сълзи, ред сополи вероятно ще е положението след раждането, но поне знаем, че е временно.
4. Ще се чувствам ужасно в тялото си. Това си беше очаквано, но когато се случи, просто бях съсипана. В комбинация с гореописаните хормонални въртележки, болките след раждането и вида ми в огледалото, ме караха да се чувствам ужасно. Имах нужда той да ме разбира и да знае точните думи, които да ме накарат да се почувствам по-добре. Уви не ги знаеше и така се мразех още повече, мислех си, че и той вижда това, което виждам аз когато се погледна отстрани. За щастие се оказва, че мъжете ни мислят за красиви дори когато сме отпуснати желета с големи следродилни бабешки гащи.
5. Ще имам нужда от почивки. Малки бягства от реалността. Време за дълъг душ или пък филм късно вечер след като бебето най-накрая заспи. Малко време насаме, малко време да си отспя. Това ще са моите начини да не изгубя разсъдъка си. Очаквах от мъжа си да знае кога да поеме щафетата, но не винаги безмълвната комуникация, е най-ефективният начин да постигнем своето. Сега вече е различно, познава ми по погледа кога съм на ръба и ме праща в другата стая или хваща детето и излизат навън. Може дори едно ходене до магазина сама да спаси разсъдъка ми. Затова, почивките и бягствата са важни, колкото и малки и за кратко да са те.
6. Ще прекарвам много време в банята. Да, също част от бягствата. В банята – сама. Дори да ми се причува бебешки плач всеки път когато вляза под душа, моето скривалище е банята. Там си пия и кафето понякога, скролвам безцелно в социалните медии, чета книга, дори спя седнала на тоалетната чиния. Все неща, които са си моя работа. Оправданието за банята го открих в самото начало, когато след раждането наистина имах нужда да прекарвам повече време там чисто технически. С времето, открих, че там е тихо и през по-голямата част, ако съм оставила детето с някого в другата стая, никой не ме търси минимум 30тина минути. Мъжа ми скоро разбра за моята стратегия и мисля, че започна да прави същото, когато има нужда от бягтсво и малко време насаме. Сега вече и двамата знаем, че банята е недосегаемо пространство. В къща съм, както казват децата.
7. Няма да искам посетители. Не и в началото. Най-големия ми кошмар още преди да родя беше денят на изписването на дъщеря ми. По стар български обичай (понеже обичаме да превръщаме всеки малък повод в СВАТБА), на изписванията се събира цялата рода, размятат се баници, бонбони и букети и после цялата тази рода отива на заведение или се изсипва с майката и новороденото в дома им, където се очаква току-що родилата жена да им поднася почерпки, да разлива алкохол и да влезе в ролята си на домакния. За мен няма по-безумна и свещена глупост от това. Нямаше как да си го причиня, два дни след като съм родила, все още неспособна да стоя изправена или седнала, точно в деня, в който ми слезе кърмата и изпитвах адски болки, дори вдигнах температура. Затова, без посетители, моля.
8. Понякога ще тъгувам за времето преди децата. Ще си искам свободата, ще ми се иска да изляза без огризения и плануване 2 дни предварително, да пийна, да се отпусна и да се почувствам отново себе си. Ще ми липсва старото ми безгрижно аз и възможността да се почувстваме отново млади и влюбени до уши. Иска ми се да можем да си крадем такива моменти само двамата. Независимо колко труден, изморителен и безкраен е бил денят ни. Време за нас трябва да има, защото иначе ще се загубим един друг, а не мога да си представя нещо по-страшно от това.
9. Ще отказвам помощ отвън, защото няма да мога да се доверя на никого. Това е много тънък лед. Но аз вървя по него успешно вече доста време. Не мога да се доверя на никого, че ще гледа и обгрижва детето ми така, както го правя аз. Не мога да се доверя на никого с домакинската работа, защото имам проблем с чистотата и трябва винаги да минавам инспекция, а това вероятно е доста досадно за човек, предложил ми да почисти. Възпитанието на детето е задача за мен и мъжа ми, затова не искам съвети и акъли от друг, освен от нас. Само ние обсъждаме и прилагаме тактиките и нормите, в които вярваме, че трябва да бъде възпитана дъщеря ни. Когато сладкото е забранено, то е забранено и не искам да обяснявам на друг защо това е мое решение. Още по-малко искам да треперя, че забраната няма да бъде нарушена без мое знание. Затова помощ приемам само когато нямам друг избор.
10. Той ще се справя чудесно. Искаше ми се да му го бях казала тогава. Да го успокоя, че не бих могла да си представя по-добър баща за детето ни. Сега го гледам как прави всичко, което правя и аз, с лекота и без да изглежда пресилено и трудно. Вярно е, че облича винаги две различни части пижама или направо я извежда навън с тази безумна комбинация, може да и сготви само бъркани яйца, сандвич и макарони със сирене, но въпреки това той е най-добрия татко за дъщеря ни. И това си личи по начина, по който блестят очите и когато са заедно, когато се затича след него в момента, в който се прибира от работа и целият свят изчезва, защото в момента са само той и тя. Виждам го в начина, по който сресва косата и и се старае да завърже някаква прилична опашка, която вероятно ще се разпадне пет минути по-късно. Но той се справя, повече от добре и вярвам, че и сега ще се справи като за отличен.