Подобно на много жени ставащи майки за първи път, когато видях двете черти на теста за бременност преди три години, изпаднах в еуфория. Започнах да търся фешън дрехи за бременни, представях си как кожата ми ще сияе, а аз ще ставам все по-хубава ден след ден докато ми расте едно очарователно коремче, което ще подчертавам и ще навирам в очите на познати и непознати като трофей и символ за велико постижение, което видите ли, съм си отгледала САМА. Ще ям торти, шоколад, сладолед и ПИЦА, ще се разхождам привечер в парковете с ефирна рокля на цветя и всички ще обръщат главите си след мен. Такива разни мисли минаваха в главата ми на току-що разбрала новината бъдеща майка и изобщо, ама изобщо не подозирах какво в ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ме чака. Та нали бременността е най-прекрасния период, на който трябва да се НАСЛАДЯ, защото послееее…
Илюзиите ми бяха разбити много бързо. Бременността се оказа кораво парче за прездъвкване и преглъщане, изобщо като цяло тежък товар за избутване. Сега, когато чакам съвсем скоро да се пукна за втори път, не само че потвърждавам тази си убедителност, ами направо я заковавам с пирон, залепям я с канаконлит и я гравирам в мозъка си до живот. БРЕМЕННОСТТА Е ГАДНО НЕЩО, скъпи мои заблудени кравички. Ще кажете сега “Е как така? Как така ще е гадно, каква майка си ти, защо изобщо си тръгнала да раждаш деца, като бременността ти е гадна и непоносима. И защо кравички, бе? Не обиждаш ли така клетите бременни женици?”. Ми не. Без сори. Бременността sucks и кравички е дори мило определение. Но нека да потвърдя с доказателства тази си теория, да не кажете, че само си говоря срещу вятъра.
Да се върнем на еуфоричната нищо подозираща Аз, която пърхаше и не ходеше по земята от щастие в първите дни на заветните две черти. Това продължи максимум седмица, тъй като поради някаква кармична причина бях изтеглила късата клечка и започна да ми става МНОГО лошо. Ставах сутрин с позиви за повръщане. Какво толкова, мислех си, нали сутрешното гадене си е нормално, има го по филмите. Да, ама се оказа, че не е само сутрешно и не е само гадене. Започнах да повръщам. Много и постоянно. Започнах да губя килограми и след месец вече приличах на ходеща мумия, под очите ми имаше сенки, скулите ми се бяха изпили, а тенът ми имаше сивкав оттенък. Изобщо, никакъв glow. Не можех да се храня, дори не можех да помириша храна, но по-лошо стана когато спрях и да съм способна да задържам вода. Правех всичко възможно да не се обезводня. Опитах какви ли не хапчета, лимончета, джинджифили и хомеопатии. Пиех всичко на малки глътки, които връщах след десетина минути и в един момент просто се намерих неспособна да стана от леглото. Приеха ме в болница, където за първи път чух диагнозата hyperemesis gravidarum. С други думи – прекомерно повръщане с метаболитни нарушения, което бе опасно не само за плода, но и за мен. Буквално бях срината. Оказа се, че само някакъв си нищожен процент от жените страдат от тази бременна екстра, като най-чест пример се даваше Херцогинята на Кеймбридж Кейт Мидълтън, която по това време беше бременна с второто си дете и за втори път страдаше от това състояние. Ще го преборя, помислих си, щом Херцогинята може, няма да му се дам. Системите в болницата ме вдигнаха за няколко дни, но когато се прибрах у дома, всичко си започна с нова сила. И така до 9тия месец, като имаше известно облекчение на честотата на повръщанията около 7мия. Пак ли някой ще ми каже колко е прекрасно да си бременна?
За да не говоря само за моите си страдания, тъй като аз и Кейт Мидълтън сме само представителна извадка от статистиката, ще ви ободря като ви изброя някои по-масови бременни екстри, за които не е нужно да имате синя кръв. Не знам на коя бременна жена и харесва да се чувства като хипопотам потънал в зелено блато, който иска да е врабче. Буквално. Килограмите, които се качват неминуемо по време на бременност водят до един куп неприятни странични ефекти. И за моя и ваша изненада, килцата рядко се трупат само върху корема. Някъде ололо 7мия месец, в началото на последния триместър, поне за мен (при някои клети души дори и преди това), килограмите, достигащи скромната цифра от +7 започнаха да ми тежат. Ама много. Нормата, която се дава навсякъде около 11-13 кг, като допустима и нормална за качване през една бременност обаче рядко се постига. Много често жените надминават 13те качени килограма още в 5-6 месец, повярвайте ми без да ядат като за двама. Срещала съм истории на момичета качили по 40+ килограма за цялата си бременност, което наистина звучи колосално и доооста некомфортно. Чувтсвтото на тромавост, забавените движения, разкрачената патешка походка, разширяването на таза, болките в гърба и кръста и така любимите на всички стрии са само част от ВИП пакета на бременността. В допълнение идват най-често срещаните екстри, като пишкане на 15 минути, горещи вълни (да, не са характерни само за менопаузата), рязката смяна на настроенията, киселините, жаждата, подуването на ръце и крака, невъзможността да дишаш и да се храниш нормално в последните месеци… има и още. И това в случай, че имате бременност БЕЗ усложнения. За тях дори не искам и да споменавам.
И понеже всичко това вероятно звучи като мрънкане от една хормонална бомба, която е на път да се пръсне, ще ви кажа, че бременността си има и някои плюсове. Имаш оправдание когато не ти се става от дивана, за да ти донесат чаша вода, чай или сандвич с кисели краставички. Имаш оправдание когато настроенията ти се менят (или пък си ти е такъв характера) и изкраваш извън нерви всички около себе си и не на последно място няма нужда да си гълташ корема за снимки. Найс, а? Но всичките тези малки бонуси, не могат в никакъв случай да оправдаят колко непрекрасно се чувстват повечето жени през деветте месеца. Да, наградата е голяма, но пък никой не може да ме убеди, че е прекрасно да се чувстваш и потиш като морж на припек. Да си имаш тялото на свое разположение, това вече е друго нещо. Въпреки безсънните нощи, щом наградата вече е в ръцете ми, а корема ми не влиза в стаята 2 минути преди мен, значи всичко вече е точно.
Има ли други които не им харесва да са бременни? Признайте си без бой и капка срам.
6-ти месец. ужасно е, гладна съм, дебела съм, искам да раждам вече 😀
Има ИМааааа! Как се навиват да раждат повторно нямам идея! Аз сънувам кошмар, че дъм бременна бога ми най-злия кошмар ми е това! Не желая никога повече да се подложа на това мъчение да не говорим за допълненията като “мъж” изрод и липса на всякаква подкрепа. Ми толкОз за бременеенето аз не ща лично имам отвратителни спомени, които още си стоят по мен и за които се мразя.
Хаха, много готино, но съм напълно съгласна, нищо прекрасно и красиво не намирам в това да си ходещ плондер и винаги съм твърдяла, че бременността е като месечния цикъл – не е нито приятно, нито красиво, но поне продължава ограничено време и все някак се изтърпява. И не намирам грам нищо романтично и красиво в бременните фотосесии и в това да си размахващ изхвъкналия пъп в кадъра, гледайки замечтано краката си, които така или иначе не можеш да видиш 😀
Както ми каза една приятелка – думата бременност идва от бреме! Еми не е лъжа. Колкото и да е вълнуващо това, което ми се случва, не е най-прекрасното ми състояние и със сигурност искам да си вляза в нормалния ритъм на живот. Освен всичко описано горе, бих добавила колко е трудно, гадно, досадно и изнервящо да не можеш да спиш нормално и едно завъртане в леглото да ти отнема 2 мин… 😊
Подкрепям напълно. Като горда ветеранка в 8мия месец, чакаща 3тото си отроче с пълен пакет екстри отново мога само да заявя, блазя им на мъжете. Между другото явно и аз съм с тези със синята кръв, и третия път не ми се размина непрестанното гадене и повръщане през целия период, на който трябва максимално да се насладя. Няма „по-прекрасен“ период от бременността. Ако знаех къде ги продават, щях да си ги поръчам по Еконт с експресна доставка 🙂
Ето защо мама ми казваше, че щъркела носи бебетата…
Много сте смела, трети път да се подложите на това китайско мъчение! Ако ги носеше щъркела нямаше да имаме демографски проблем май 🙂